78mimesko’s Weblog

Искам да ти изпея една тъжна песен;
песента за краткият живот на човека,
за хилядите изгреви и залези,
които заслепени не виждаме,
увлечени в гонитбата на недостижимото,
за хилядите мигове на щастие,
крехки искри в тъмната нощ,
от които се пазим да не изгорим,
за златният пясък,който завинаги
изтича между пръстите ни,
в очакване на безценният камък,
превърнал се във въглен в горещите ни длани.

Прощавам ти, макар да съм зъл…
Заради това, което ми даде,
макар че много повече ми взе.
Прощавам ти, защото не можем без пристан
в краткият живот прелитащ през света.
Прощавам ти, защото нямам смелостта да те забравя…
Защото мога да преживея всичко …
но никога отначало…

Затова искам да ти изпея една тъжна песен,
песен за краткият човешки живот ,
слънчев отблясък от леденото сърце на някой вечен връх.

Л.Янков

Аз умирам и светло се раждам-
разнолика, нестройна душа,
през денят неуморно изграждам,
през ноща неуморно руша.

Призова ли дни светло смирени,
гръмват бури над тъмно море,
а подиря ли бури край мене,
всеки вопъл и ропот замре.

За зора огнеструйна копнея,
а слепи ме с лъчите си тя,
в пролетта, като в есен аз крея,
в есента като в пролет цъфтя.

На безстрастното време в безспира,
гасне мълком живот неживян,
и плачът ни за пристан умира,
низ велика пустиня развян.
Д.Дебелянов

Защо не искаш
да слезеш
дори и стъпало
от изгнилия подиум?…
Защо ти е пиедестал
за ешафода
на бъдещето?
Защо не погледнеш
в себе си,
за да видиш наоколо?…
Обърни се назад,
за да видиш пред себе си!…

Л.Янков

НЕ МОЖЕШ
нищо да видиш,
когато не искаш да видиш…
НЕ МОЖЕШ
да чуеш това,
което не искаш да чуеш…
НЕ МОЖЕШ
да вярваш в това,
в което не искаш да вярваш…
И ДА ОБИЧАШ
не можеш това,
което не искаш…
Л.Янков

Не питай за цената на мечтата -
бори се, литвай, падай и умирай!. . .
Носи я винаги напред – в ръката,
възкръсвай: ставай, искай и намирай!
Не я затваряй в себе си, в душата. . .
Изправен дишай, никога не спирай,
мечтай за радостта, за красотата!
С възторг и трепет, с вяра в чудесата -
тя ражда и мира, и светлината,
с кръвта заплаща любовта и свободата. . .

Л.Янков

Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш

Дамян Дамянов

Kрай извора от жажда ще загина;
до огъня треперя вкочанен;
в родината си сякаш съм в чужбина;
като във пещ пламтя и съм студен;
съвсем съм гол и царски пременен;
усмихнат плача, чакам без отрада;
посрещам мъката като награда;
могъщ и слаб в един и същи час,
от радостта не чувствувам наслада,
добре приет и нежелан съм аз.

Не вниквам в очевидната картина,
а спорното е сигурно за мен;
в незнаен път с доверие ще мина;
в случайността съм твърдо убеден;
печеля, но от загуби сломен;
в зори усещам нощната прохлада;
лежа, а пък пръстта под мен пропада;
без пукнат грош съм по-богат от вас,
наследник съм, но дял не ми се пада,
добре приет и нежелан съм аз.

Безгрижен съм, ала като мнозина
от тежка участ съм опечален;
гневът ми е възторг наполовина;
от откровеността съм оскърбен;
ще тръгна с онзи, който някой ден
посочи лебед стар за врана млада;
щади ме този, който ме напада;
лъжата с истината смесва глас
и спомням си забравена досада -
добре приет и нежелан съм аз.

Сбрах, Гoсподи, от знания грамада,
а сред невежество духът ми страда;
пристрастен, искам равенство за нас.
Залог ли търся? Чакам ли пощада?
Добре приет и нежелан съм аз.
Франсоа Вийон

На врага се осланя човек
и е петимен всеки за глад,
който спи като пън, е нащрек,
вкус на плява – каква благодат,
колко смел е превитият врат,
нежност има в сърцето от лед
и почтеност във злия пират,
а на влюбен умът му е в ред.
На изгнаника пътят е лек,
чист е, който се къпе в разврат,
изнудвачът – на почит човек,
луда радост – ритникът отзад,
лицемерът е верен събрат,
най-добре е да нямаш късмет,
всичко бяло е в черния цвят,
а на влюбен умът му е в ред.
Всяко бреме е пухен дюшек,
а простакът – духовно богат,
жив е, който лежи във ковчег,
да крадеш е почтен занаят,
всеки пъзльо е смел акробат,
от ядосан се иска съвет,
във бардаците няма разврат,
а на влюбен умът му е в ред.
Вас ви дразни подобен похват?
Изигран, аз съм всъщност богат.
Йезуитът е доблестен гад.
От трагизъм сме смешни наглед.
Няма истини без маскарад.
А на влюбен умът му е в ред.

Франсоа Вийон

Не ти желая всички дарове,

Желая ти това, което повечето нямат;

Желая ти време да се радваш, да се смееш,

Използвай го и може да спечелиш.

Желая ти време за действие и размисъл,

Време не само за теб, но и за другите.

Не ти желая време за бързане и за тичане,

А време да бъдеш щастлив.

Не ти желая време, което просто да убиваш,

Иска ми се да ти остане в излишък,

Като време за удивление и вяра,

Вместо непрекъснато да гледаш часовника .

Желая ти време да достигнеш звездите,

и време да порастнеш, да узрееш,

Желая ти отново да мечтаеш, да се влюбиш,

желая ти време да откриеш себе си,

Да приемаш всеки ден и час за щастие.

Пожелавам ти и време да прощаваш,

Желая ти да имаш време да живееш!!!

Емили Михлер