За вечният леден връх и краткият човешки живот
Искам да ти изпея една тъжна песен;
песента за краткият живот на човека,
за хилядите изгреви и залези,
които заслепени не виждаме,
увлечени в гонитбата на недостижимото,
за хилядите мигове на щастие,
крехки искри в тъмната нощ,
от които се пазим да не изгорим,
за златният пясък,който завинаги
изтича между пръстите ни,
в очакване на безценният камък,
превърнал се във въглен в горещите ни длани.
Прощавам ти, макар да съм зъл…
Заради това, което ми даде,
макар че много повече ми взе.
Прощавам ти, защото не можем без пристан
в краткият живот прелитащ през света.
Прощавам ти, защото нямам смелостта да те забравя…
Защото мога да преживея всичко …
но никога отначало…
Затова искам да ти изпея една тъжна песен,
песен за краткият човешки живот ,
слънчев отблясък от леденото сърце на някой вечен връх.
Л.Янков
