ТИ
Ти не си просто този, когото обичам -
то е толкова малко…
Аз те белязах с тежко отличие -
да не бъдеш никога жалък
дори, когато си победен,
да знаеш това, което аз не зная,
да бъдеш по- умен и по- добър от мен,
да се втурваш в света
като в голяма вода
и да го преплуваш до края.
Небето с плещи да удържиш,
когато над мен се събаря
и пак силата ти да не ми тежи-
да си въздух, когато криле разтварям!
Нека някой ме мрази,
нека други ме лъже,
нека ме предаде приятеля-
само ти, ти си длъжен
да си истински като злато.
Със съвършенство аз те наказах,
върху вярата си те разпънах…
Ти, от моята любов белязания,
върви, без да се препънеш!
Станка Пенчева
