От утре, или в някой от следващите дни…
Нека само си помисля, колко пъти съм си го казвала, или само съм си го помисляла… тези думи…
Колко пъти съм изпълнявала това, което съм обещавала…. на самата себе си, или на хората около мен…
Колко пъти не ми е стигало времето да изпълня обещанията, които давам…
Колко пъти съм се чувствала доволна от това, което самата аз съм изпълнявала…
Колко пъти съм давала напразни надежди на някого за нещо и колко пъти самата аз съм се надявала на нещо, което някой друг е обещал… и не е изпълнил…
Колко пъти съм се самозалъгвала с мисълта, че имам достатъчно време, че имам достатъчно време за всичко, че имам цял един живот… преди да се осъзная…вече е станало твърде късно…
Все се опитвам да си направя равносметка….
Колко пъти съм предизвикала искренна усмивка…
Колко пъти съм казвала “Обичам те” на хората, на които съм искала да го кажа…
Колко пъти е блеснало щастливо пламъче в очите на най близките ми хора…
Колко пъти сме изтървала момента заради мисълта че “…има време, може и утре да го направя….”, да може, само че понякога “Утре” става твърде късно … да, може но понякога просто “Утре” не идва …
Пропускам момента, улисана от забързаното си ежедневие… “защото Утре започва от Днес”, защото ако няма “Днес” няма да има и “Утре”, а “Утре” ще е късно за да се върне “Днес”…
Да се живее за мига – просто е, нали?
За щастието
Пак намерих четирилистна детелина, от ония, странните, дето имат по четири листа (звучи като в песента на Лили Иванова). Не съм идеалистка, по скоро съм прагматик и не вярвам в чудеса, пък и доста отдавна не се връзвам на онова предание за ”щастливата година” и за “изпълнение на желанията”, само дето тайничко продължавам да се надявам, че и мен ще ме “огрее щастието”, някой ден.
Спомням си денят, в който за пръв път видях едно такова малко и зелено нещенце с четири еднакви листа, намираше се в ръката на сестра ми, а тя го беше открила случайно… Това се случи отдавна…Толкова силно исках и аз да намеря. Претърсих полянатa – нямаше, после се разревах и отнесох шамар от майка ми. Болезнен спомен. В този далечен ден си пожелах винаги да мога да намирам такива детелини.Човек трябва да внимава какво си пожелава (без значение на каква възраст е), защото въпросното желание може и да се сбъдне някой ден, а после…
Минаха доста години, сега намирам постоянно мънички зелени “щастия”, но ми се струва, че количественото натрупване на много щастие се превръща в нещастие, то от своя страна, като се повтаря постоянно се превръща в проклятие … какво да правиш, казват му съдба. От химията знам, че има закон който гласи: “Дозата прави отровата”.Същото това, отнесено в житейско-философски план, може да се перефразира като :”Отровеният от предозирано щастие се превръща в нещастник”. Каква ирония, а?
Край мен хората си мислят:
- “Каква щастливка! Какъв голям късмет, ние цял живот не можем да намерим нито една ‘щастлива детелина ‘ а тя – протяга ръка и –‘пак намерих‘, не трябва да роптае и да се оплаква. Какви глупости само –‘количествени натрупвания, качествени изменения, и то в щастието…’ . Неблагодарница…”
Продължавам нататък, защото се отплеснах с философски въпроси, химически закони и екзистенциални твърдения. Предисторията е кратка: малкото нежно мутантче се губеше на пръв поглед сред купчината от тези, които наричатме “нормални” ( на латински името им звучи още по нормално Trifolium repens), рaзбира се всички бяха трилистни. Мъничето беше преодоляло очевидните си разлики по отношение на останалите и се беше показало едно такова, особено, различно, но ако погледнеш купчината то винаги ти се набива някак в очите…
Известно е, че нищо в природата не е излишно и нищо не се губи, всичко си има свой смисъл, значение и място. Може би, смисълът на този крехък знак, подарен ни щедро от природата, е когато го открием да се надяваме. Да се надяваме на щастие и на късмет… Може би, въпросното мъниче просто е плод на щастлива случайност, на нещастна грешка, на сбъркан генетичен код или е само едно неправилно деление, извършено несъзнателно от полудяла клетка…, но неговото съществуване не е напразно, то има смисъл и ако не друго, то поне да ни радва…,когато го открием.
Четирилистните детелини се различават една от друга, всяка има свой характер, облик и индивидуалност. Срещат се навсякъде, цъфтят различно, ниски са и са високи, тънки и дебели са, стъпквани и галени… Те са като хората, тези които са единици, които се отличават от тълпата, които се забелязват, които изпъкват от останалото стадо, поради една, единствена причина, че са различни…
Неотдавна започнах да раздавам от своята колекция с четирилистни детелини. Щастлива съм от факта, че правя това – подарявам най-хубавите си екземпляри на хората които чувствам близки, на хората които усещам, че сa различни, които не са като другите, хора на които се възхищавам – единични, нестандартни, уникални, също като малките чудати форми символи на нещото наречено щастие.
Hello world!
Здравейте знайни и незнайни читатели, това е първият ми пост в моя блог, надявам се престоя в този малък свят да е приятен!!!
