***
Ангелите също плачат,
Ангелите също ги боли,
от свойта свяртост принизени,
плачат с Aнгелски сълзи…
Монолог
Разговарям със себе си,
водя монолози
мисля, че така се чувствам добре.
Получавам разбиране,
споделям,
вземам решения.
Защитена съм
знам, че никой няма да ме предаде,
приказки няма да чуя,
неразбрана няма да остана…
Освобождавам се -
освобождавам се oт нечие присъствие,
от неловко мълчание,
от питащия поглед,
от сарказма,
от горчилката в гласа.
От една сълза…
Научих се -
научих се да броя,
приятелства,
любови,
научих се
да стискам юмруци,
да подавам ръка.
Разкъсана се питам -
давам си отговори…
Съд,
съдът на моята душа…
Моят свят
Моят свят
Разбитите парчета
Твоята ръка
Разхвърли
Извадени от корен
Неразцъфнали цветя
Умират
Чувства
Самота…
Среща
Погледите – сенки.
Лутат се.
Оръжия студени
Твърдост на метал…
Среща.
Удар.
Блясък.
Тътен.
Тишина…
Дъждовни капки.
Стичат се.
Сълзите ми
Тъга…
Есен
Съблече дърветата,
Натика листата
В мишите дупки
Подгони ятата
Да бягат на юг
Разнася торбички найлонови
Кичи голите клони
Вятъра
Мирише на студ!!!
Тела
Телата – думи, неизречени
Мислите разкриват
Танцът. Тангото.
Сексът. Игра.
Тленните обвивки –
Нашите тела.
Полет
Крилото и счупено…
Гордата птица ранена…
Яростно желание,
Тленна невъзможност…
В оковите на тялото
Умира…
Духът свободен
Лети!!!
Град
Градът в краката ми
Жив организъм
Неспокоен свети
Отровно дихание
Вдишвам
Линия тънка
Високо свива
Хоризонта
Без грижи
Щастлива със себе си
Сама
В светулковият свят
Дълбаят щурците
Изстъргват тишината
Прониква лениво
Спокойствие
Жива съм
На свобода!!!
Залез
Повлякоха залеза
Пурпурни конници
Разпориха слънцето
Щърбави клони
изригна фонтан
Небето оплиска…
Кръв
Лепкави облаци
Вятъра носи
Луната надолу
Погледна нагризана
Звездите втрещени
Безмълвно политат…
Писък
Във въздуха
Птица
Умира !!!
