78mimesko's Weblog

Ледено

78mimesko — Mon, 30 Jan 2012 19:04:29 +0000

Бяла светлина и леден вятър,

ледени кристали, ледено блестят,

леден дъх и ледена целувка,

чувства ледени и ледени цветя.

свобода

78mimesko — Sun, 17 Jul 2011 21:17:00 +0000

Свободата да си над суетата,

над морето от неща

и чувството, когато можеш

да докоснеш облаците с ръка,

достигаш на ръба:

около теб – безкрай и светлина!

вали

78mimesko — Sun, 20 Mar 2011 16:07:02 +0000

Валят звезди

и капки падат,

не са от дъжд,

а от сълзи.

***

78mimesko — Tue, 18 Jan 2011 17:39:30 +0000

Заоблени ръбати форми

изплуват сенки и

потъват във мъгла…

сиво

78mimesko — Tue, 18 Jan 2011 17:26:44 +0000

Потънала в сиво,

вървя…

и калищата газя сиви.

Вървя

със самотата под ръка,

така отмятам

дните си неживи…

Моята 2010

78mimesko — Mon, 27 Dec 2010 23:34:27 +0000

Започна неусетно,

неусетно свърши,

между началото и края

е част от моя живот.

Хубави моменти,

лоши моменти,

нови познанства,

стари приятелства,

малки предателства,

преоткриване,

забрава,

броене до пет,

колебания,

съмнения,

разочарования,

усмивки,

доверие,

мечтания,

изпълнени желания,

невинни страхове.

1/2

78mimesko — Tue, 30 Nov 2010 16:37:38 +0000

Живеем си живота в 2 полу-времена

и вършим понякога половинчати дела.

Ядем полу-фабрикати, вместо истинска храна

и мърморим си тайно, само с половин уста.

Изричаме полу-истини - на половина лъжа.

Полу-човеци на половин цена.

Къде е другата половина сега?

Простите неща

78mimesko — Mon, 29 Nov 2010 21:17:11 +0000

Колко глупав съм бил, че съм писал

само умна щом имал съм мисъл ,

а щом нямал съм, само когато

поне чувство съм имал богато.

А вас – мислите, чувствата прости,

вас – неидващи само на гости,

а извиращи в мен постоянно,

и умиращи в мен непрестанно-

като „храня се“, „дишам“, „пия“,

вас – съставящи мене самия,

вас съм смятал за дребни и скромни,

недостойни човек да ви помни.

Сега тача блестенето скрито,

сега виждам как вие,

които безрасъдно във времето прежно

настрани съм отхвърля небрежно

сте се бутали тайно със лакът-

„Как се прави на умен глупакът…“

И така е – човек да подбира

сред това дето в него извира,

туй което би умно звучало -

та това е лъжа поначало.

И простете ми старите грешки,

мисли прости и чувства човешки -

лъх на спирт от полирана маса,

дълъг път във вагон втора класа,

нежна радост от туй, че сме двама

несъзнавана обич към мама,

вкус на ябълка, слънце във двора,

мисли, чувства на всичките хора.

В тези дни ново чувство ме сгрява,

нова мисъл ми идва такава. -

Да! Добре е, щом хрумне идея,

но не е ли по-умно без нея

и не е ли по-просто и честно

с мисъл стара и чувство известно

да си казваш ей тъй, непредвзето,

туй което ти казва сърцето…

Валери Петров

ДНЕШЕН ДЕН

78mimesko — Tue, 09 Nov 2010 15:07:46 +0000

Колко смешни напъни и болки,
дребни страхове и смехове!
Колко запъхтени обиколки
в сянката на ниски върхове!

Боже, как пилеем дните!..
Глухо тътне битката за бит…
Сякаш ще живеем със орлите.
Сякаш сме от мрамор и гранит.

Плащаме със мигове броени
всяка малка радост и злина…
Ще извършим подвиг
в друго време.
Или в други полувремена.

Бъдещето чакаме с охота -
все натам обръщаме чела…
Ала не е вчерашен живота:
вярва само
в днешните дела.
Георги Константинов

Сърцето ми е стар модел

78mimesko — Tue, 09 Nov 2010 15:05:08 +0000

Сърцето ми е стар модел -
ръмжи от злоба, ври от страсти.
Но тръгва с мен към всяка цел.
Дори и без резервни части.

Върви със мен под свода син
и не очаква нежни грижи…
При този доста скъп бензин
сърцето евтино ме движи.

Къде ли с него аз не бях!
И колко спътници побира:
Любов, надежда, радост, страх…
Не му е лесно по баира.

Не му е лесно в равен ден,
когато лудо го подгоня.
И всички удари по мен
личат по неговата броня.

То губи сили вече, знам.
Дори в най-бедните минути
не искам аз да го продам.
А кой наивник
ще го купи?

Георги Константинов